наросил

Речник на българския език

1. наросил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наросил е производна форма на нарося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наросил — мин. деят. св. прич. м. р.

наросил е производна форма на нарося (мин. деят. св. прич. м. р.).