наронвахте

Речник на българския език

1. наронвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

наронвахте е производна форма на наронвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наронвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наронвахте е производна форма на наронвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).