наронваха

Речник на българския език

1. наронваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наронваха е производна форма на наронвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наронваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наронваха е производна форма на наронвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).