наритвало

Речник на българския език

1. наритвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наритвало е производна форма на наритвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наритвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наритвало е производна форма на наритвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наритвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наритвало е производна форма на наритвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наритвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наритвало е производна форма на наритвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).