нариташе

Речник на българския език

1. нариташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

нариташе е производна форма на наритам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. нариташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

нариташе е производна форма на наритам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).