наритаха

Речник на българския език

1. наритаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наритаха е производна форма на наритам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наритаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наритаха е производна форма на наритам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).