наритах

Речник на българския език

1. наритах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

наритах е производна форма на наритам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. наритах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

наритах е производна форма на наритам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).