наритали

Речник на българския език

1. наритали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наритали е производна форма на наритам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наритали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наритали е производна форма на наритам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. наритали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наритали е производна форма на наритам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. наритали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наритали е производна форма на наритам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).