наритала

Речник на българския език

1. наритала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наритала е производна форма на наритам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наритала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наритала е производна форма на наритам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наритала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наритала е производна форма на наритам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наритала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наритала е производна форма на наритам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).