нарита

Речник на българския език

1. нарита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нарита е производна форма на наритам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нарита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нарита е производна форма на наритам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нарита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нарита е производна форма на наритам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. нарита — мин. страд. прич. ж. р.

нарита е производна форма на нария (мин. страд. прич. ж. р.).