наринете

Речник на българския език

1. наринете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наринете е производна форма на нарина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наринете — повелително наклонение, мн. ч.

наринете е производна форма на нарина (повелително наклонение, мн. ч.).