наринел

Речник на българския език

1. наринел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наринел е производна форма на нарина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наринел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наринел е производна форма на нарина (мин. деят. несв. прич. м. р.).