нарил е

Речник на българския език

1. нарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарил е е производна форма на нария (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарил е е производна форма на нария (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).