нарила

Речник на българския език

1. нарила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нарила е производна форма на нария (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нарила — мин. деят. св. прич. ж. р.

нарила е производна форма на нария (мин. деят. св. прич. ж. р.).