наривахте

Речник на българския език

1. наривахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

наривахте е производна форма на наривам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наривахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наривахте е производна форма на наривам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).