нариваха

Речник на българския език

1. нариваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нариваха е производна форма на наривам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нариваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

нариваха е производна форма на наривам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).