нарива

Речник на българския език

1. нарива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нарива е производна форма на наривам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нарива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нарива е производна форма на наривам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нарива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нарива е производна форма на наривам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).