наревяло

Речник на българския език

1. наревяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наревяло е производна форма на нарева (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наревяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наревяло е производна форма на нарева (мин. деят. несв. прич. ср. р.).