наревете

Речник на българския език

1. наревете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наревете е производна форма на нарева (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наревете — повелително наклонение, мн. ч.

наревете е производна форма на нарева (повелително наклонение, мн. ч.).