нареваваха

Речник на българския език

1. нареваваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нареваваха е производна форма на наревавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нареваваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

нареваваха е производна форма на наревавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).