наревавало

Речник на българския език

1. наревавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наревавало е производна форма на наревавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наревавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наревавало е производна форма на наревавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наревавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наревавало е производна форма на наревавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наревавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наревавало е производна форма на наревавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).