наревавали

Речник на българския език

1. наревавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наревавали е производна форма на наревавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наревавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наревавали е производна форма на наревавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. наревавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наревавали е производна форма на наревавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. наревавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наревавали е производна форма на наревавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).