нарахатувах

Речник на българския език

1. нарахатувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

нарахатувах е производна форма на нарахатувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. нарахатувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

нарахатувах е производна форма на нарахатувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).