нарахатува

Речник на българския език

1. нарахатува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нарахатува е производна форма на нарахатувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нарахатува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нарахатува е производна форма на нарахатувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нарахатува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нарахатува е производна форма на нарахатувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).