наранил си

Речник на българския език

1. наранил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наранил си е производна форма на нараня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наранил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наранил си е производна форма на нараня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).