наранил е

Речник на българския език

1. наранил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наранил е е производна форма на нараня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наранил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наранил е е производна форма на нараня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).