наранила

Речник на българския език

1. наранила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наранила е производна форма на нараня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наранила — мин. деят. св. прич. ж. р.

наранила е производна форма на нараня (мин. деят. св. прич. ж. р.).