наработил

Речник на българския език

1. наработил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наработил е производна форма на наработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наработил — мин. деят. св. прич. м. р.

наработил е производна форма на наработя (мин. деят. св. прич. м. р.).