напъчило

Речник на българския език

1. напъчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напъчило е производна форма на напъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напъчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

напъчило е производна форма на напъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).