напъчил

Речник на българския език

1. напъчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъчил е производна форма на напъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напъчил — мин. деят. св. прич. м. р.

напъчил е производна форма на напъча (мин. деят. св. прич. м. р.).