напътствувал си

Речник на българския език

1. напътствувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напътствувал си е производна форма на напътствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. напътствувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напътствувал си е производна форма на напътствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. напътствувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напътствувал си е производна форма на напътствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).