напътстваха

Речник на българския език

1. напътстваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напътстваха е производна форма на напътствам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напътстваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

напътстваха е производна форма на напътствам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).