напътствах

Речник на българския език

1. напътствах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

напътствах е производна форма на напътствам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. напътствах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

напътствах е производна форма на напътствам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).