напътствал съм

Речник на българския език

1. напътствал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напътствал съм е производна форма на напътствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. напътствал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напътствал съм е производна форма на напътствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. напътствал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напътствал съм е производна форма на напътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).