напътствал си

Речник на българския език

1. напътствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напътствал си е производна форма на напътствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. напътствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напътствал си е производна форма на напътствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. напътствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напътствал си е производна форма на напътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).