напътствал е

Речник на българския език

1. напътствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътствал е е производна форма на напътствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напътствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътствал е е производна форма на напътствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напътствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътствал е е производна форма на напътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).