напътствало си

Речник на българския език

1. напътствало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

напътствало си е производна форма на напътствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. напътствало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

напътствало си е производна форма на напътствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. напътствало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

напътствало си е производна форма на напътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).