напътствали

Речник на българския език

1. напътствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напътствали е производна форма на напътствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напътствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напътствали е производна форма на напътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. напътствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напътствали е производна форма на напътствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. напътствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напътствали е производна форма на напътствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).