напътствала си

Речник на българския език

1. напътствала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

напътствала си е производна форма на напътствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. напътствала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

напътствала си е производна форма на напътствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. напътствала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

напътствала си е производна форма на напътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).