напътствала е

Речник на българския език

1. напътствала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напътствала е е производна форма на напътствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напътствала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напътствала е е производна форма на напътствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. напътствала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напътствала е е производна форма на напътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).