напътствала

Речник на българския език

1. напътствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напътствала е производна форма на напътствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напътствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напътствала е производна форма на напътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. напътствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

напътствала е производна форма на напътствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. напътствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

напътствала е производна форма на напътствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).