напътствал

Речник на българския език

1. напътствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътствал е производна форма на напътствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напътствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътствал е производна форма на напътствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напътствал — мин. деят. св. прич. м. р.

напътствал е производна форма на напътствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напътствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напътствал е производна форма на напътствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).