напътства

Речник на българския език

1. напътства — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напътства е производна форма на напътствам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напътства — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напътства е производна форма на напътствам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напътства — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напътства е производна форма на напътствам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).