напътвали

Речник на българския език

1. напътвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напътвали е производна форма на напътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напътвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напътвали е производна форма на напътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. напътвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напътвали е производна форма на напътвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. напътвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напътвали е производна форма на напътвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).