напътвала

Речник на българския език

1. напътвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напътвала е производна форма на напътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напътвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напътвала е производна форма на напътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. напътвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

напътвала е производна форма на напътвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. напътвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

напътвала е производна форма на напътвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).