напътва

Речник на българския език

1. напътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напътва е производна форма на напътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напътва е производна форма на напътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напътва е производна форма на напътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).