напържил си

Речник на българския език

1. напържил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напържил си е производна форма на напържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. напържил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напържил си е производна форма на напържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).