напържил е

Речник на българския език

1. напържил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напържил е е производна форма на напържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напържил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напържил е е производна форма на напържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).