напържило е

Речник на българския език

1. напържило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напържило е е производна форма на напържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напържило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напържило е е производна форма на напържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).