напържило

Речник на българския език

1. напържило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напържило е производна форма на напържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напържило — мин. деят. св. прич. ср. р.

напържило е производна форма на напържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).